Веднага на тезата ми- според мен има очевадно доказателство за българо-тракийски съюз и единодействие, а не за българо-славянски! Години наред се подкрепяше с измислени факти идеята, че има споразумения за българо-славянски съюз довел по-късно и до смесване на двата етноса и като следствие довел до България такава каквато е.
Най-многобройният народ на Бълканите и в Европа- траките, разбира се, не можел да изчезне така без помен, при положение, че техни съвременници и много по-малобройни етноси, оцеляха и до днес. Още по-малко културата на траките е позволявала този народ да бъде асимилиран и размит от по-малки етнически групи. Слаба е тезата и че само два века след налагането на християнството траките изчезват, при положение, че около 3-4 век дори се засилват признаците за изповядването на тракийската религия по земите ни.
В последствие тракийските вярвания са заместени умело от християнизаторите с християнски символи и фигури. Например Орфей става Христос, Тракийският конник става- Свети Георги ( статията е от този сайт за туризъм, траки, България).
Накратко, в земите на траките местният етнически елемент е бил предимно тракийски и точно с него като с местно население е трябвало да се съобразяват прииждащите прабългарски заселници. Прабългари и траки са имали общ враг- Византия, но така или иначе е трябвало да изяснят и целите си.
Всъщност, за да не се впускам в безкрайни подробности, които ще разгледам при специален пост, ще кажа главното. Местността Мадара е била един от съвременните за 7 век свещенни и централни символи за траките. Тя е била ритуален център и векове назад, но в този момент е била един от най-съхранените и значими такива. Изнасянето на север на активния ритуален живот на траките, при положение, че векове наред е бил с идеален център по-на юг, също има своето обяснение свързано с Византия и течащата християнизация. Така или иначе, въпреки постепенното християнизиране, на което са подложени траките, те имат своите постоянно живи културни и религиозни практики, които все още са били силни и Тракийският конник е бил един от главните. Тракийският конник или Херос е бил символ на тракийската цивилизация, обединяващ символ-парола за цялото племенно тракийско разнообразие. Точно затова именно рисуването на скалата на така наречения от нас Мадарски конник е една от последните запечатани проявления на тракийския дух и воля. Тази воля обаче е фиксирала един своеобразен договор. Тракийското божество нарисувано като или с елементите на тогавашния български владетел. Този модел е бил модерна форма за демонстриране на комуникация между народите и културите. Нещо свое се смесва с чуждото, като се представят като едно, което гарантира обединение и приемане на чуждото. Ето защо до днес науката си биеше главата как някои прабългарски елементи се намират в иначе един типично тракийски образ като Тракийският конник и то на тракийското свещенно място.

Всичко това е тракийското приемане, че от този момент нататък виждат своя Бог-воин на кон в лицето на новият прабългарски владетел, в лицето на новата организирана орда, която е стигнала тракийските земи и с която съвместно са можели да се бранят и просперират. От българите идва военно-държавната организация, от траките-етническата маса. Това, че морето от хора в новото държавно обединение в крайна сметка се оказва тракийско, се отразява и на културата на България, която в основата си се превръща в наследница на тракийската култура.
Статията е направена по публикацията в този сайт за България,туризъм,история

Поздрави за тезата, чак е неудобно, че не са се сетили кабинетните толкова време.

Ето нещо, което трябва да се изучава в учебниците по история!

От славяните има словаки и словени. Малси народи. Големине си имат СОБСТВЕНИ имена - поляци, руси, сърби...
Ами ако славяните са... траки? Както скити, сармати и др. "изчезват" и хоп - славяни на тяхно място.
Родното село на майка ми Бутово, Павликенско, е до хълма "Калвака", изграден на изток от вулканична дупка от системата на по-големия местен вулкан Чатала. Хълмът е от най-чиста зеленикава глина, и в селото НЯКОГА е процъфтявало ГРЪНЧАРСТВО. Но не и в СЪВРЕМЕННОТО село. Когото дядо строил къщагта им, изкопал тонове парчета и оцелели по-малки грънци. Но за нови грънци местните плащаха с жито на "балканджии".
Вероятно когато Аспарух "моли" местните славяни да се "поотместят" на запад, с тях са си отишли и грънчарите. А селото е взело името на градчето Бутово край Москва. И в това село се казваше "падушка" а не възглавница, и имаше женскоо име... Тишка, като руския Тимофей. А мъжко име имаше просто Тимо.
Мисля, че иде време някой нов Паисий да напише "История трако-славяно-болгарска". И всичко ще си дойде на мястото. Хилядолетия преди великото преселение от изток на запад, е имало преселение от запад на изток. Докато ТРАЕЩОТО ДО ДНЕС велико засушаване от Памир и Хиндокуш до северен Кавказ не е върнало преселниците в СТАРАТА РОДИНА. Която НИКОГА не са забравяли. Колко са 30 дена път за хора РОДЕНИ НА КОН?